Свръхпреработените храни - нож с две остриета

Децата консумират все повече свръхпреработени храни, а това вреди на здравето, растежа и психиката им. До този извод стига доклад на УНИЦЕФ, посветен на ролята на т.нар. свръхпреработени продукти в ежедневието на децата и младежите. Докладът се основава на наскоро публикувана поредица от проучвания в медицинското списание The Lancet, пише германската обществена медия АРД.

Свръхпреработените храни често представляват комбинация от захар, сол, нездравословни мазнини, промишлени нишестета и множество добавки като емулгатори, оцветители или ароматизатори. Според доклада, много деца по целия свят се сблъскват с тях още в първите години от живота си.

От тези храни се печели, но те не са подходящи за деца

Много от промишлено произведените добавки са силно преработени, а дори и малките деца, живеещи в крайна бедност, често консумират сладки напитки: в 11-те страни, включени в изследването, това се отнася за между 10 и 35 процента от децата под петгодишна възраст. С напредването на възрастта консумацията нараства: 60 процента от тийнейджърите консумират сладко поне веднъж на ден. В много индустриални страни повече от половината от дневния калориен прием идва именно от свръхпреработени храни, посочва германската обществена медия.

Целта на производителите е една: децата да консумират техните храни отново и отново. Според анализа на УНИЦЕФ тези храни са печеливши за индустрията, но не са подходящи за деца. Съставките променят текстурата и удължават срока на годност. Те имат за цел да направят закуските, зърнените храни, киселото мляко или готовите ястия толкова меки, сладки или ароматни, че да са възможно най-лесни за консумация и децата да ги искат отново и отново. Но твърде голямото количество захар уврежда не само зъбите, а и метаболизма : предизвиква силно отделяне на инсулин в организма, което благоприятства натрупването на мазнини и в дългосрочен план увеличава риска от диабет. Според УНИЦЕФ от 2000 година насам делът на децата и юношите с наднормено тегло се е удвоил : през 2025-а за първи път децата с наднормено тегло са били повече от тези с тегло под нормата.

Хем с наднормено тегло, хем недохранени

От друга страна, прекалено голямото количество сол повишава риска от високо кръвно налягане и натоварва бъбреците - особено при децата, посочват от УНИЦЕФ. Рафинираните нишестета водят до бързо покачване и следващ бърз спад на кръвната захар, а това стимулира апетита. Емулгаторите могат да нарушат микробиома на децата и да предизвикат възпаления.

Ефектът е двоен, се казва в доклада: свръхпреработените храни водят до наднормено тегло, защото съдържат много калории и са лесни за консумация. Но те водят и до недохранване, защото съдържат твърде малко витамини и минерали и изместват пълноценните храни. Проучвания показват и връзка с хронични нарушения в растежа, депресия, хиперактивност и проблеми с успеха в училище.

Евтините захарни изделия излизат скъпо

Въпреки че свръхпреработените храни често изглеждат евтини на касата в супермаркета, в дългосрочен план те излизат скъпо : за много семейства разходите по-късно се увеличават косвено поради по-честите посещения при лекар, по-високите разходи за лекарства и заболяванията, свързани с лошото хранене.

Проблемът не се дължи на погрешните решения на отделни семейства, пише УНИЦЕФ, а на агресивния маркетинг и на доминираната от корпорациите хранителна среда. По-голямата част от младежите по света постоянно виждат реклами за безалкохолни напитки, закуски или бързо хранене.

Училищата, спортните съоръжения и детските градини пък често са затрупани от спонсорски договори със свръхпреработени продукти. Според УНИЦЕФ, възможни решения биха могли да бъдат цялостното прекратяване на рекламите на този вид продукти , ясните предупреждения върху опаковките им, както и последователната забрана на свръхпреработените храни и спонсорството в училищата, посочва още АРД.

Автор: Мартин Ганзлмайер (ARD)